Това е любов

„Беше отдавна, когато ми написа „ако ти заспиш, ще спя“. Безсънието ни беше лесно в началото. Да правим нещата заедно, особено трудните, беше естествено и красиво. Мина време и всеки път, когато работиш по нощите, ми казваш да си лягам, а аз ти отговарям: „ако ти си легнеш, лягам“. Знам, будуването ми не помага с нищо на умората ти. Не е будуването, което ти давам обаче. Любовта е.

Знанието, че има човек, който споделя живота ти, дори днес този живот да е уморен и безсънен. Не желая да имаш това знание само три години. Искам да пораснем с него двамата – едно цяло, родено от две отделни цялости, научено да рисува неспирно картината на своята заедност. Ще се науча да забравям умората си и да бъда с теб и там, където ме няма. Ще те чакам за заспиването, за събуждането, за всеки от онези моменти, в които ми казваш от някъде, че съм нужна. Ще осиновя тази хубава дума – „старание“, и ще я прикрепям към всяко нещо, което съм за теб. Ще изуча всички познати рецепти с патладжани, защото ти ги обичаш, и ще измисля останалите. Ще ти правя изненади и за празник, и за делник, и когато го очакваш, и когато забравяш, и когато не са ми останали повече изненади.

Ще те чакам за нови първи срещи и няма да повтарям начините, по които го правя. Ще те чакам вкъщи с малка черна рокля, на върха на скалата с торта с портокалови корички, на брега на лунната пътека с вино, отлежало в нашето търпение, в облаците между двата континента с марципанена закуска… Никога няма да лягам до теб, без да те прегърна. Ще го правя и когато съм ранена, и когато съм сърдита, и когато си далечен. Ще го правя и когато липсва ми надежда, че имаш нужда от това.

Защото любовта е старанието да вярваш повече, да очакваш по-малко и да даваш всичко. Няма да успивам старанието да бъда по-знаеща, по-пишеща, по-зряла, тоест достойна за твоето обичане. Няма да се задоволявам с константи на даването и порастването, няма да спра да летя до теб и да бъда твоя сила или просто твоя. Няма да пропускам да те насърчавам, да съм опора, грижа, лекота, вярност, нежност и партньор. Няма да се откажа от необходимостта да те поставям винаги пред себе си.

Няма да спра да ти позволявам да водиш, да пазиш, да бъдеш мъжът, в когото се влюбих – мой рицар, моя сила, моя жилавост, мое небе. Няма да спра опитите да те достигам и няма да крия възхищението си от това, че не мога. Ще продължиш да бъдеш мъж, а аз ще си позволя да бъда жена и никой битовизъм няма да наруши това величествено уравнение. Ще превърна битовизмите в приключения, сивотата – в деликатност, умората – в нужда от теб. Ще бъда невъзможното ти Всичко, но няма да пусна любовта да трае само три години.

Това не е обещание. Това е любов.“

Бързам да кажа, че написаното горе не е мое дело.  Поради много причини и най-вече нежелание от години вече не публикувам нищо в сайта си, а предоставям тази възможност на други автори. Днес обаче в относително спокойният ден случайно попаднах на този разказ и по-скоро извадка от него. Твърде много ми допадна стила на писане и изразяване на тази дама и реших чисто по детински да го поставя в моята къщичка тук. Та да си го чета и гледам от време на време през сайта, така по-трудно ще го забравя. Целият разказ може да прочетете тук. В този блог от линка ще откриете и много други интересни и пленяващи писания, аз лично бих ги прочел повечето, когато намеря необходимото време.