Събуждам се сутрин рано ази, някъде 14:00 часа беше, разбирай имам още някъде 3 часа да се видя със слънцето, че беше зимно време. Под слънце нямам предвид моята голяма любоФфФ, която много си я бичкам, ами това по-голямото, жълто нещо..мисли мащабно бее…бизнес ще правим тука…Докато се чудя още реален ли съм, не съм ли, че предната вечер бяхме се почерпили малко, ме осенява гениалната мисъл, че е крайно време да се заема с нещо полезно. Редовното , но пък приятно убиване на мозъчни клетки чрез приемане на стабилни дози алкохол, не влизаше в списъка на полезните неща. Поне не и този ден.
Докато си търсих усърдно ризата из стаята /оказа се, че не се събуждам в нас/ вече през ума ми минаваха все полезни и интересни неща, с които мога да се заема и да изкарам някой лев. Проверих кои са най-често срещаните професии на нашето време. Викам си щом толкова хора правят това, значи все има няква далавера или аванта там. Статистиката извлякох от фейсбук профилите на приятелите ми. За жалост двете най-срещани неща не ми паснаха..За модел не ставам, по основателни естетически причини. Мениджър звучи добре, но винаги съм свързвал тази професия с думата “ред”. Или пък думите “планиране” и “предвидимост”..това някак си не е за мен, та аз не мога да предвидя дори къде ще се събудя…
След като отписах тези две професии ми остана само още един,трети спасителен вариант, а именно да стана и аз шеф. Да практикуваш това сигурно би било яко, имаш яко кинти и си клатиш краката. Е знам, че конкуренцията е голяма..Но аз съм упорит и приемам всякакви предизвикателства, бях решил този път да не се откажа лесно!
Хванах едно такси и бързо в нас. Живея в не много голям, но пък уютен апартамент близо до центъра на София. Абе близо, близо колко да е близо, но пък поне е в София.Едно от най-важните неща в моят апартамент е негово величество – ЛАПТОПЪТ. Благодарение на него и новотехнологични въведения като- лицевакнига в1.4., по известна като- фейсбук, се запознавам с много интересни хора постоянно. Това са предимно индивиди от женски пол, най-често маникенкии и чалга фиенкии. С тях провеждаме високо интелектуални разговори, които често завършват с уговорка за посещение на известни столични клубове, където се мятат салфетки. Този път обаче, щях да използвам лаптопчето за друга цел, а именно да открия информация, как да стана шеф и какво да правя с парите като ги имам вече. Дори компютърът се учуди на моят ентусиазъм и ме пита: ”Сигурен ли сте, че искате да направите това?”
След няколко бързи гугъл справки, разбрах че трябва или някой да ме направи шеф , предполагам е нещо като посвещаването в рицарство, странен ритуал, или да започна собствен бизнес и да съм шеф на нещо, което сам си създам. Три секунди по-късно бях наясно със себе си-искам собствен бизнес, как така някой друг ще ме прави шеф? После аз него ли ще уважавам или той мене? Докато мислих за детайлите, чух заветно пиукане от фейсбука , гледам някво момиче с профилна снимка по бански ми пише: “KaK si SlaDuk ;p”. Тва момиче да ти пише първа и да има снимка по бански е много добър знак за хубави бъдещи преживявания. Заемам се аз да отговарям и в същия момент чувам тихо,едва доловимо скърцане по паркета, местя малко глава вдясно и с периферното си зрение фокусирам една хлебарка. Гледам я аз, горката търси нещо за ядене, ама то няма изключително голямо изобилие на храна в нас, явно и тя осъзна този жесток факт и само след няколко секунди изпадна в отчаяние, обърна краката перпендикулярно на пода и умря. Мисля, че това беше последната ми жива съквартирантка, но вече и нея я няма…Малко се натъжих от предходната сцена, но реших че тази смърт не бива да е напразна, с огромна решителност и целеустремен поглед, затворих лаптопа, където ме чакаше момичето по бански!
Взех мп-3-ката, пуснах си “EMINEM – lose yourself” и почнах да мисля на какво да съм шеф. В статията, която открих при гугъл справките, пишеше че трябва да си припомним какво умеем да правим добре. Определено ме бива в късането и хвърлянето на салфетки, също така един път си сготвих пица, но някак си не можах да разбера как да комбинирам тези две високоценени умения и да създам собствен бизнес. За щастие се сетих, че като по-малък се занимавах с изработка на уеб сайтове. Това беше много важен момент в цялата история. Вече всичко беше ясно, ще се намеся в онлайн бизнеса! Ше създам нова мултимедийна, трансконтинентална, онлайн корпорация с милиони клиенти от целия свят. Ще се казва: “Уеб стайл сулюшънс ънд комюникайшънс 2012, почти 2013г.” Най-трудната част в стартирането на нов бизнес винаги е името, но този път мисля се справих добре. Вече предвиждах близкото и същевременно светло бъдеще…аз на яхта в морето, вляво от мен бутилка шампанско, а вдясно момичето по бански от фейсбук..
Уверен в бъдещият си успех, реших че е време да празнувам, взех един душ и излязох..
Дори не подозирах колко много работа ме чака утре…
…Ту би континуед…
Златиле, респект, батенце! Плача (от кеф) всеки път, когато ти чета статиите и най-после реших да ти напиша коментар. С този начин на мислене каките, лодката и всички останали чудесни придобивки просто са ти в кърпа вързани – те са ти гарантирани. Ти ги заслужаваш. Това не е майтап. Ще ги получиш по един или по друг начин. Защото си забавен и не ти зависи самочувствието от тях. И не се вкопчваш. Но ги предпочиташ. И са ти симпатични. Вместо важни. Точно така се „създават“ нещата, които наистина искаш да преживееш и си готов за тях – просто заменяш желанията с предпочитания и мечтите с намерения. От деда си да го знаеш. 🙂 Но въпросът ми е друг. Всъщност, то не е точно въпрос, а констатация: доволният човек получава всичко, братче! Това е нагласата. Доволният и очакващ само най-доброто за себе си човек. И благодарният. А ти си я намерил. Stick to it! И евала ти за таланта! И за езика! Наистина си забавен (имам си приятелка, да не си помислиш, че съм гей), просто така се получават нещата, копеле. Stick to it! А когато имаш всичко, ще има за всички по нещо – не персонално за мен, а за всички по много. Които си го позволят, обаче. Въпрос на психическа нагласа. Винаги дръж задоволството като асо пика в левия си ръкав и никога не го изоставяй. Вълшебна 2013-та ти желая. Да станеш истински творец. Или шеф. Ама не на някакво произведение на изкуството или на забита фирма от някакъв вид, а на истинския проект в творчество – личния ти живот. И този на хората, които обичаш. Плюс тези, които те обичат, включая каката от фейсбук и каките от снимката. Да бъде! Това е моята „клетва“. Тя винаги хваща.
Интересна статия няма спор :):):)Начина ти на писане е уникален просто!
Обаче за съжаление всички искаме да сме шефове, ама тогава няма да останат работници и не знам какво ще правим?!?
Статията е доста добра няма спор, направо ме разцепи :Д:Д
И да си шеф не е лесно, но лесна работа няма. Отговорността, риска и инвестицията, всичко зависи от теб. Но венъж узрееш ли за тази отговорност, да работиш за себе си е най-добре.
Много добра статика, с голям интерес и на един дъх е прочетох. Според мен всеки иска да е шеф, но това е най-трудното. Най-големи са отговорностите и рисковете. Ако си голям шеф се предполага че, ще си винаги официално облечен, ще караш хубава кола и няма да се лишаваш от нищо.
hmm….shef 🙂 otkude puk go izmisli tova? 😛 mda….seshtam se,predi i az biah taka! ne, ne se bazikam-tochno taka! i vse pak…tova beshe predi ;)))) imash talant..i to goliam, vijda se ot napisanoto..no samo s talant nishto ne stava, iskat se i mnogo drugi neshta..az sum pred edna takava dilema v momenta…ako reshish da spodelish neshto-drasni mi 2 reda na meil-a (dano go vijdash!) …
bmw_f@mail.bg