Как да бъдем щастливи?

Дойде лято, ама то едно такова лято да не му се надяваш. Вали дъжд по цял ден, депресивно, мъгли чудесии,ако ще се самоубивате днес е перфектния ден за това, но моля ви правете го на упоменатите за целта места (основно високи мостове). Мене още ми се живее, да знам малко съм нагъл, ама тва е положението (точка) И така аз в унисон с природата си седя вкъщи и се мъча с една много подла ракия около 51,3 градуса от пъпеш правена. Стабилна работа след няколко чашки и магии може да изработваш, ставаш като Хари Потър в най-силните му години. Иначе по тва време на денонощието попринцип е хубаво да се работи, но тоя ден си беше дъждовен в буквален и преносен смисъл. Часът е някъде между 5-6 следобед, абе точно ракиено време си е. В главата ми минават стотици мисли само за секунда, за сметка на броя им, повечето са доста объркани, неразгадаеми и дефинитивно нелогични. Докато мозъкът ми си мисли как да накаже нежното ми и красиво тяло отвътре, вторият ми мозък пресмята и изчислява предимствата и недостатъците относно преквалификацията ми към професия овчар (казано по-просто: има ли схема в това да пасеш овце). Чух от сигурен източник с инициали Б.Б., че скоро ще има много нови свободни работни места в бранша и се зачудих дали да не пусна и аз едно CV там. Все пак, както забелязахте по-горе имам два мозъка, винаги съм се мислил за специален, а и е възможно да не съм далеч от истината. Като редовен клиент към Бюрото по труда все пак трябваше  да се разгледа и тази възможност , човек никога не знае кога и какви умения ще му потрябват. Напоследък често се случва да мисля за бъдещото си професионално развитие, вярно все още имам някакви останали пари в банките от последните спечелени милиони, но ми трябва и няква друга работа, хубаво ще е да правя нещо като нормалните хора пък и току виж може да направя некви социални контакти на новото работно място. Минаха около 8 минути в усърдно мислене и пиене, по едно време гледам телефона отчаяно се бори и той за внимание. Свети си там нещо, сигурно предизвестие че скоро ще вземе и да вибрира.

С бързо и елегантно движение достойно само и единствено за Ивет Лалова на дисциплина 100м. спринт, сграбчвам телефона и го гледам умно, той мен също. Очевидно беше учуден от моята светкавична реакция, тъкмо си беше помислил, че няма да го забележа. Важно уточнение: телефонът ми е от мъжки пол и е черен на цвят! Гледам един мой стар познат Драго БМВ-то. Кво ли па ще иска тоя мушморок? Драго БМВ-то е интересен типаж с тъмно минало, разбойник на квартално ниво. Основно държи бизнеса с биберони и разни други детски стоки. Не знам що му е такъв прякора, като дори не кара БМВ. Обикновено се движи в елитната компания на Веско Чушката, Иво Главата и Тодор Паркета. Последният беше участвал в масов бой с паркет, как, къде и защо историята не посочва в своите източници.

-Алоо кво стаа е Драго?

-Абе ейй куче умряло прибрал си се тука и един телефон нема врътнеш, а?

-Тъкмо те набирах, ама ти ме изпревари. Имах някои важни задължения за вършене, ама вече съм готов. Кво става при тебе е?

-При мене всичко точно. Ще ходя днеска с едни авери и некви корделчици към морето да поизбухнем малко за 2-3 вечери, аре идвай с нас.

-Не моа човек, тука мноу работа имам пък и за изпити уча. Па и то докат стигнем тааам. Пас съм.

-Абе пор с тебе пор, я се стегни малко не сме се виждали с месеци, 1 час път имаме после пак ще учиш споко.

-Офф хубу айде, ама само зарад тебе да знаеш! А кви са тия момиченца, нещо повече а-у?

 

 

Мдаа явно тунайт ще има дринкинг агейн мада факаа. Викам си пия още една чашка и ходя се оправям, че тия ще ми цъфнат тука до час и ако ги пусна у нас, после не мога ги изгоня. Днес пия последно, утре вече спирам. Отивам гледам се в огледалото, прическата ми малко не е в тон с останалите атрибути. Слагам бързо дънки и риза, два различни чорапа- един бял и един черен. Ако се чудите защо, тва ми придава изключителна атрактивност и обичайната доза сексапил. Трябваше днеска да се подстригвам , ама сега няма време, вземам некви работи там мазала чудесии слагам по косата, абе голяма каша, по едно време така лъщях, че най-вероятно и слънцето се заслепява от прическата ми. След всички процедури, заставам пак пред огледалото за снимка тип “преди и след”. Седя така 2 минути, повече не си позволявам, че ще взема да се влюбя, а несподелената любов е гадно нещо. Резултата е потресаващ, с две думи: много хубавиготинсъмднес.

Гледам тия вече са долу, седят и чакат не особено мирно и спокойно, бабите пред блока са втрещени и готвят революция. Сигурен съм, че вече не ме харесват толкова. Взимам малко от вълшебната ракия за из път. И после..бръъъъмм..

На средата на пътя моята магия свърши и се наложи да купим още алкохол. Пристигаме точно на време, по улиците само пияни и безпричинно усмихнати хора. Все пак сме не къде да е , а на точното място. Отиваме пред дискотеката дето тая вечер ще има денс бейби денс. И си влизам аз, ама все едно си влизам в кухнята у нас, даже по-точно все едно не само дискотеката, ами и персонала и съседните 10 хотела, че и следващите 10, абе направо целият курорт за мене си бачка. Влязъл съм вече и фокусирам разни полуголи хора внезапно се сещам, не тогава, а сега в момента, че изобщо нямах намерение да пиша тва, ми някви съвсем други важни и симислени неща.

Ще си кажете сега ли се сети бе, тъпунгер. Ама кво да направя понякога ми се случва, не мога да си владея мислите, по-скоро те владеят мен. За жалост не мога да ви доразкажа тази история поради две причини. Първо най-вероятно краят няма да се хареса на бъдещите ми работодатели, все пак ще започвам на чисто като професионален овчар и искам поне този път да направя успешна кариера. И второ приемам оборимата презумпция, че не сте симпатична корделчица, която има небивал интерес да научи развитието на тази и други десетки подобни истории.

П.П. Под корделчица се има предвид момиче (165-174см. високо, с перфектно дупе, руса коса и големи гърди ви носят бонус точки). Признавам си, не съм я измислил аз тая дума, но много ми харесва.

П.П1. Презумпцията все пак е оборима, така че ако сте симпатично момиче и искате да научите края на историята моля пишете ми на мейла, може да ви я разкажа лично.

П.П2. В момента съм сериозно и щастливо обвързан, макар и да не е изрично упоменато под формата на статус за семейно положение във фейсбук, така че П.П1. се отменя до второ нареждане.

 

Верно ли? Прочете чак до тук? Ти социален живот нямаш ли си бе човек?

Исках да ви кажа няколко прости неща или може би дори само едно основно. Бъдете щастливи, всеки го заслужава. Но бъдете наистина щастливи, защото така го чувствате. Правете неща, които ви правят щастливи. Вас, а не другите около Вас. Не се ограничавайте с разни таблици и норми, не бройте и не мерете, не сравнявайте. Проявете собствената си индивуалност. И се опитайте да станете щастливи именно на нейната база. Не се променяйте заради другите, а заради себе си, за собственото си развитие. Правете нещата с желание. Мечтайте, рискувайте и чувствайте повече!

One thought on “Как да бъдем щастливи?

  1. Тази статия звучи много нахъсващо, предвид това, че илюстрира човешките взаимоотношения такива каквито реално са. Хвала на автора, че се е постарал да направи нещо наистина интересно. Адмирирам го и му желая всичко най-хубаво!

Вашият отговор на Megaelectronics.bg Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post Българският патент в продажбата на недвижими имоти
Next post Уеб дизайн и изработка на онлайн магазин