Има ли надежда за България?

Попринцип съм голям оптимист. Вярвам, че ако човек желаее наистина силно нещо, то той може да го постигне. Имам същото мнение и за нашата държава, смятам, че ако искаме по-добро бъдеще и въобще някакво бъдеще за България, то ние сами трябва да изградим това по-светло бъдеще. Не знам защо хората все още чакат някакви спасители и вярват, че някой ще дойде да ни „оправи“. Е оправят ни, но по друг начин..

Напоследък обаче не съм много положително настроен, защото поглеждам на нещата от малко по-различен ъгъл. Вече сме членове на ЕС, скоро ще бъдем приети и в Шенген. Това е голям успех на пръв поглед, особено за нашите политици. Релно в тази кратка статия ще пиша за две важни неща свързани с бъдещето на България и ЕС, естествено ако той не се разпадне. Тоест какво печелим от членството си в ЕС и какво губим? Защо освен страната с най-ниски доходи в ЕС, скоро най-вероятно ще сме и страната с най-високи цени?

Две думи:Производство и образование. Няма да говорим за множеството проблеми в държавата, а само за тези две неща, защото според мен те са от изключително значение в момента. Не ангажирам никой с личното си мнение, изложено в тази статия, то е напълно непрофесионално.

За да съществува една държава, то тя трябва да има някакво производство. За да има някакви доходи, то това производство трябва да бъде конкурентноспособно на световния или поне европейския пазар. Всяка държава подобно на всяка фирма или семейство има търговски баланс. Бърз преглед на нашият показва, че внасяме много повече отколкото изнасяме. Разбира се, когато внасяме ние плащаме цената. Когато нямаш собствено производство, цената се определя от този, който произвежда дадения продукт. Това до някъде обяснява високите цени в България. Нещо повече с влизането ни в ЕС, ние ставаме част от големият европейски пазар, поради което силни европейски фирми стават конкуренти на местните ни такива. Ниските мита действат дестимулиращо на българските производители, защото продуктът от ЕС стига до българския пазар на по-евтина цена от собственото ни производство. Така се стига до смехотворното и трагично положение, че голяма част от българските производители се отказват и ние внасяме дори храна-плодове,зеленчуци и т.н. от чужбина. Имахме селско стопанство и тежка промишленост, но всичко е почти напълно съсипано. Все още енергетиката ни е до някъде по-евтина, благодарени на останалото от АЕЦ Козлодуй, но скоро и на тока друг ще ни определя цените.Имахме машиностроене, текстилна проомишленост и фармация. Сега нямаме почти нищо. А градовете, в които хората се издържаха благодарение на тези производства просто замират, защото работа няма..БТК е разпродадено, а  в БДЖ нещата изобщо не са ясни..Бизнесът постепенно замира-за малкият и среден бизнес като цяло няма много надежди. За сметка на това поне имаме пътища, градинки и метро. Като държава членка на ЕС ние нямаме почти никаква полза от търговията в съюза с изключение на някои конкурентни български фирми, които въпреки всичко успяват да пробият на пазара.Да,  получаваме пари накуп от еврофондовете, но ми се струва, че на по-късен етап ще си ги върнем с лихвите. А ако не  вложим поне малка част от тях в развитието на производството на каквото и да било, бъдещето пак няма да е розово.Когато другите ти определят цените ти просто ги приемаш, защото нямаш избор..

Второто важно нещо, за което ще напиша няколко изречения е образованието. То е свързано с младите хора, а навсякъде в Европа знаят, че именно младите са бъдещето. Дали това е осъзнато и в България? Образованието не се извършва само в училища и университети. За доброто образование е необходимо и добро общество. Излишно е да казвам как влияе елита на България върху новото поколение. Все пак живеем в страна, в която всичко е наопаки. За справка под елит разбирам тези, които ги дават често по телевизията-тези от ВИП брадър и разни политици. За щастие гледам телевизия изключително рядко. Но нека оставим елита и да погледнем моите връстници, защото голяма част от тях са в чужбина. Може би 40% от випуска ми в гимназията е в чужбина, а докога другите ще останат тук? Как така нашата държава успява ежедневно сякаш целенасочено да ни накара да се махнем? Защо сме принудени да бягаме? Защо да не можем да говорим собствения си език? Защо голяма част от други европейски държави ни предлагат по-добро образование и възможности от нашата собствена? Има много млади българи, с невероятни умения, идеи и знания. Повечето вече в чужбина, но някои все още тук. На тези в чужбина им е трудно, много трудно поне в началото, но те ще успеят, защото не само, че са равни на другите европейци, но могат да бъдат и по-добри, по-упорити, по-умни. Те не са нищо повече от нас. Въпросът е, че другите страни умело привличат добрите ни кадри…Може би всичко е целенасочена държавна политика на множество правителства, не знам и не разбирам..

Ако можеше само малка част от тези българи да се върнат, дори само моите приятели..България е малка страна, лесно може да се промени и да стане едно добро място за живеене.Не е задължително хората винаги да се опитват да спестят някой лев, за да оцелеят, да мизерстват и да студуват през зимата..Има добре квалифицирани млади кадри с ново съзнание, амбиция и готовност..моля дайте им шанс!

Надежда винаги има…