Честит празник, българи! В поредицата от празници, може би този е най-важният. Какво празнуваме ли? Това че сме свободни? А дали сме? Доста години изминаха от дните,когато нашите деди се биеха до последна капка кръв за свободата си. Хората се промениха, ценностите и времената също. Всички знаем,че нашето общество е болно, а държавата направо е на смъртен одър. И все пак ще празнуваме. Да знам..знам,че сме бедни,нещастни и нямаме повод за празник, но вечно празнуваме, такава ни е природата. Нека поне на този ден да сме малко по-единни и обединени, да не се избиваме помежду си,както всеки ден. Нека бъдем малко по-добри към другите,все пак всички сме българи, а преди всичко и хора. Да празнуваме сега,защото следващите месеци ще са тежки. Не за всички, но за доста хора. Преди сме се борили за свободата си, а сега я получаваме наготово, но какво от това, колко от нас са щастливи, че са свободни в България-днес?
Цените ще се вдигат още, за сметка на заплатите естествено. Скоро ще чакаме ново правителство и нов спасител. Но ние сме си свикнали, цял живот все в немотия и в криза живеем. Даже вече не ни прави впечатление. Може да сме зле,но на съседа,ако му е по-зле сме доволни..Станах свидетел вчера на един разговор между българи,радваха се,че държавата ще вземе повече данъци на шефа им.Необяснима за мен радост,той хубаво ще плати повече,но ако вземе,че му писне на човека да си развива бизнеса в тая държава? Тия двамата ще останат без работа.А никак не е лесно да се развива бизнес в нашата мила родина.Не знам дали бихте приели за странен факта,че във Великобритания поддръжката на една фирма е няколко пъти по-евтина отколкото в България. Ясно е че тук стимулирането на бизнеса и производството не е приоритет. Затова и цените ни,ще ги определят други. Но много взех да се отклонявам от темата.Днес трябва да се празнува. Пиша това за хората,чиито идеал не са мутри или чалга певици,това според мои изчисления са около 10 процента от населението ни. За 20 години съм се запознал с доста хора и знам,че има и такива. Нека сами да започнем нашето освобождение. Преди повече от век то е постигнато от не повече от 10 процента от населението тогава.По време на турското владичество, повечето от българите са живеели добре точно като днес, не им е било проблем това, че не сме свободни. Малцина са били тези личности, които са повели други след себе си по пътя на борбата. Други ги е било страх, както сега, вечно недоволни, но неправещи нищо по проблема. Истината е една, никой няма да дойде и да ни спаси! Ние сме единствените, които можем да променим нещо, но първо трябва да променим себе си или поне начина си на мислене. Обръщам се главно към младите хора, бъдете българи, но не само на маса.Ако нещо не ви харесва,то имайте силата и волята да го промените! Ще бъде трудно, идеалите са други ,всичко е объркано и грешно..,но може би има хора,които четат това и могат да ме разберат. А другите? Те просто са една лесно манипулирана и немислеща маса…Честит 3-ти март! Аз отивам да празнувам…
29.02.12г.
