Димитър Списаревски е летец. Пилот на изтребител с български произход. Роден е в град Добрич през 1916г. След Ньойския договор от 1919г. Градът му и цяла Добруджа са прехвърлени под румънско владение. Бащата на Димитър е изключителен противник на румънската окупация и поради този факт семейството се мести последователно в Лом,Белоградчик и София. В столицата Списаревски учи във Втора мъжка гимназия, а после става футболист на „Левски“ и играе за клуба две години, предимно в приятелски срещи.
По-късно постъпва във военно училище, но е изключително буен и непокорен. В резултат , на което още преди да завърши първата година е изключен и пратен на служба в Ямбол. Година след това е обявен конкурс за летци и той е сред първите кандидати. Избран е и заминава на обучение в Германия. Димитър е бил щедър и весел човек, но ядоса ли се, ставал друг. В Германия набива един немски летец, при това капитан, защото обидил българските летци, наричайки ги „туземци“. Списаревски е бил изключително горд човек , заради подобни противоречия се е сбивал много пъти дори и в България. Неговото изострено чувсто за справедливост и патриотизъм му навличат много неприятности. Въпреки това, обаче той си остава същия.
Същият характер Списаревски демонстрира и по време на полет. Във въздуха път назад за него няма, думата „отстъпление“ му е напълно непозната. На 20 декември 1943 г. множество американски бомбардировачи, охранявани от изтребители се насочват за поредната бомбардировка над София. Българските самолети имат за цел да спрат американските бомбардировачи, това е първият боен полет за Списаревски. Неговият самолет не успява да стартира и за това е принуден да вземе резервен и да се включи в боя малко след останалите. С безумна маневра той сам сваля един американски бомбардировач, а след това се спасява от два изтребителя.Но в хода на боя свършват патроните на неговата картечница. В този момент, без капка страх и колебание Списаревски се блъска в главния бомбардировач… Машината се разцепва на две и оцелява само един човек по чудо. След този изключителен акт на смелост, врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите в полето край София…
Единственият оцелял от екипажа на американския бомбардировач, подофицер Робърт Хенри моли да се види с майката на Списаревски, при срещата той и предава всички свои медали и ордени като символ на дълбоко уважение към изключителният и нечуван подвиг на сина и…
Да се помни!