Изпитът…

Имаше много хора,дошли от цяла България…беше един от най-масовите изпити…чувствах се малък..един от многото..,но въпреки това имах самочувстие,защото знаех,че съм учил и не съм глупав.Отвориха вратите,бях нахакан и влязох от първите..стигнах до залата и седнах…после дойдоха и други хора..всички изглеждаха различни,а аз не познавах никой.Имаше една групичка от момчета и момичета,които се познаваха.Присмиваха се на едно момче..той четеше до последно,беше с очила,изглеждаше странен и не беше обърнал много внимание на външния си вид..Но си личеше,че е от тези типове,които често са определяни като “зубари”..Едно време и аз бях такъв…знаех много и четях много..,виждах се на неговото място..може би точно тогава ми се искаше да знаех колкото него..нищо,че ще ми се подиграват…Но вече бях друг…бях “готин” или нещо от сорта…поне така говореха хората…,облечен в любимите си цветове-черно и бяло,с прическа,спокойно облегнал се назад,с високо вдигната глава,лека усмивка,чаровен поглед и голямоо самочувствие,което личеше отвсякъде..

Изпитът скоро щеше да започне..тогава влезе ТЯ…изведнъж стана тихо.. Имаше невероятни очи …. дълбоки и нежни, жестоки и безчувствени.Бавно се приближи към мен. Страхувах се. Но не и тя. Красива беше и го знаеше, …Седна точно до мен..Залата беше такава,че точно срещу нея светеше слънцето,което така я огряваше,че ТЯ приличаше на ангел…………Изтеглиха темата..знаех я…беше една от първите,които бях научил…Можех просто да пиша около 4 часа без да спра..но не исках..не исках да уча там,цялото ми семейство искаше,но не и аз,просто този град не беше за мен,не и за момента,защото никога не съм искал да бъда един от всички,на мен ми беше нужно да съм някой..!…Минаха 10 минути..вгледах се в момичето до мен..няколко сълзи се отрониха от очите и…стана и тръгна да предава…последвах я…Беше ми гадно понеже квесторите си мислеха,че не зная нищо,а аз знаех доста…Настигнах я по стълбите..прегърнах я..имаше нужда от това…излязохме навън..за разлика от преди сега нямаше почти никой…всички пишеха..Слънцето блестеше особено гадно над този ,голям за българските мащаби, град..всички бързаха нанякъде..Тръгнахме да се разхождаме..дори не знаех къде отивам..градът беше пенознат за мен…тя беше много разстроена..,но си поговорихме и успях да я убедя,че положението не е толкова страшно и бедствено..това е само изпит…в същото време една малка част от мен,която мога да нарека рационална се питаше:”Абе,аз не си ли провалих живота преди малко?”…За мое нещастие или щастие,тази част от мен през последните години е пренебрегвана от мозъка ми и не получава много често думата при вземането на по-важни решения.Все пак успях да успокоя момичето с ангелското личице…бяхме някъде из София..не знам къде точно..след като избърсах и последните сълзички от лицето и..,я закачих по носа..тя се ухили…целуна ме…и изчезна..Повече не я видях…никога…Дали съжалявам?

Не,защото вярвам,че съм създаден с любов,за да бъда обичан и да ОБИЧАМ…!

4 thoughts on “Изпитът…

  1. Ами уча сега тука съм се затворил малко в нас,хич не е приятно 😀 и ще видим във вторник ми е първия изпит 🙂

  2. Преди мислех, че човек не може да се променя коренно ,примерно от зубрач в готин тип, но ти ме убейдажаш все по-ве4е със своите истории, че съм грешала,караш ме да вярвам , че мога да постигна всичко което искам и да бъда каквато желая. Евала на теб 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post През новата година аз ще…
Next post Живота е гаден нали?