Всичко за легендата DMOZ

Едва ли са много хората, които се сещат за тази директория през 2013-та година. Факт е, че тя изгуби предишната си слава. И, все пак, реших да драсна един материал за това кое как е било и кое как е сега, най-малко за да отдам почит на тази легендарна директория 🙂

Произход и история:

Първо, нека отговорим на въпроса „Какво е директория?“. Уеб-базираните директории първоначално са били създадени, за да помогнат да се организира цялата информация в интернет. Те групират сайтове в различни категории, вариращи на тематики от приложения за Андроид, през изкуство до спорт. В мрежата гъмжи от директории, но много от тях са ненадеждни, неподдържани, или изискват плащане, като последното е в пълно противоречие с идеята на директориите, тъй като известни и качествени сайтове, които няма да имат желание да си платят, няма да присъстват. Целта на DMOZ била да се съберат само най-добрите сайтове.

В недалечното минало, DMOZ ( акроним за Directory Mozilla), още известна като ODP (Open Directory Project), била безплатна (все още е), а също така и приятелски настроена към потребителите. Стартирала като проект с нестопанска цел, който впоследствие се развил в един от най-мощните ресурси, които могат да се намерят в мрежата. Но изведнъж, благородната идея, която стояла зад проекта, започнала да губи своя блясък, и към този момент шансовете да бъдеш приет клонят към нула.

Приказката започва през топлия юни месец на 1998 г., когато сайтът бил регистриран под името Gnuhoo directory. Това име отнесло доста критики, които довели до ново такова – NewHoo. Но проблемите не спрели – Yahoo! поискали преименуване, заради заветното “Hoo” отзад. В крайна сметка, когато NetScape придобили сайта, през октомври 1998г., той станал Open Directory Project. Малко по-късно, NetScape били придобити от AOL и нещата се поуспокоили. Точно в този период, пред очите ни се зародила една легенда. В рамките на невероятните 16 месеца, директорията ODP получила 1 милион URL адреса, след началото си през 1999 г., а само четири години по-късно вече е разполагала с 4 милиона. Около 2003-2004г., сайтът достигнал върховата си точка, и от около 2006-та насам, вече не е същият.

В момента, списъкът на dmoz.org разполага с 5.2 милиона сайта, което означава, че само около 1.2 милиона са били добавени от 2003 г. насам, което е доста малко в сравнение с преди. През последните няколко години, почти никой не успява да влезе, което кара все повече и повече скептици да се питат дали подаването на заявка през седмица е особено добра идея. Много от тях се отказват от надеждата…

DMOZ през 2013-та? Има ли смисъл?

Това, което трябваше да е DMOZ, и което доброволните редактори, работещи по директорията, се опитваха да направят, е директория, която е каталог на мрежата. Изграждане на списъци с категории с уникални уебсайтове. Ключовата дума тук е „уникални“, не са били желани списъци със сайтове, които предлагат едно и също нещо. DMOZ бе директорията, от която Google започваше, когато „ровичка“ мрежата, така че да бъдеш включен в DMOZ бе добре за теб. Да имаш присъствие в DMOZ означаваше да присъстваш и в google уеб директорията, чийто списък дължеше значителна част от директориите си на DMOZ. Но връзката между Google и DMOZ очевидно се охлади през 2011 г. с разпадането на Google Directory. Google Directory бе един от първите добавени линкове към Google.com. Преди закриването й, линкът от DMOZ бе важна част от стратегията за изграждане на връзка, защото връзката там бе много надежден и ценен актив.

В днешно време, когато търсите информация за нещо в google, кой е сайтът, който излиза най-често на първите места? Точно така – Wikipedia. Е, на мястото на познатата ни Wikipedia, преди беше DMOZ, което ознчава, че директорията носеше стабилен трафик от препратки към многобройни сайтове. Но, според някои, ключовите думи там вече са загубили тежест, а страниците на категориите изобщо не се класират добре. Сега, когато DMOZ вече не захранва директорията на Google, SEO специалистите не говорят толкова много за нея. Въпреки това, DMOZ продължава да играя роля в твоите SEO усилия, по-конкретно за това как излизат страниците ти в търсачката.

Нека надникнем в начина, по който DMOZ влияе на страниците при резултатите от търсенето (SERP).

Редакторите в DMOZ пишат кратко описание на сайта ти, което Google може да покаже след търсене, на мястото на собственото мета описание на сайта. Някои сайтове се показват по описания от DMOZ, създадени преди повече от 10 години. Друг е въпросът доколко е релевантно описанието към днешна дата, и колко трудно, да не кажем никак, се променя описание на вече добавен сайт в директорията. От друга страна, по-точно търсене с конкретните ключови думи, които са използвани в мета описанието на даден сайт, ще покаже описанието на сайта, а не това на DMOZ. Описанието от DMOZ може да презапише заглавния таг и да „надвие“ мета описанието. Ако заглавният таг бъде пренаписан, то това най-вероятно се дължи на лошото му до момента качество.

Към момента, в директорията се подвизават 5 223 457 сайта – 98 564 редактори – над 1 019 020 категории. Редакторите работят на доброволни начала, без заплащане, което означава, че можеш доста да си почакаш, преди да намериш своето място в директорията, тъй като хората, които трябва да те вкарат вътре, си имат цял един друг живот и задължения. Възможно е и изобщо да не те приемат. Два сайта, които съм разработвал, все още не присъстват в списъка, а за тях са подадени съвсем точни заявки преди повече от половин година.

Кофти също е, че няма как да разбереш дали са те отрязали, или просто още не е дошъл твоя ред. Въпреки че оставяш данни за контакт, от сорта на e-mail адрес, не получаваш никаква информация относно заявлението ти и одобрението му. Няма да получиш писмо ако те приемат, няма и да получиш ако ти откажат. Начините да разбереш дали си вътре, е периодично да проверяваш в търсачката на сайта, или да прибегнеш до някой SEO analyse tool – повечето инструменти от този род, до които съм имал достъп, показват дали твоят сайт фигурира в списъка на dmoz.org.

Опасно е да пускаш нова молба за приемане, тъй като това ще те нареди отново най-отзад на опашката, и ще изгубиш предишното си място, а твоят ред може да е бил съвсем скоро. Ако, все пак, забележиш, че е минало доста време от заявката ти, а резултати няма, можеш да си направиш едно експериментче, по което да провериш дали изобщо някой работи в сайта или всеки си гледа живота. Правил съм опита, за да видя има ли будни, и излезе, че все пак някой отскача, поне от време на време. Пуснах молба за редактор – на следващия ден бях отрязан 🙂 Регистрирай се, за да станеш доброволец редактор в избраната от теб категория, защото има шанс, да можеш да преразгледаш своята собствена заявка, и ако е така, ще можеш да видиш точни насоки, необходими за приемането в директорията. Това ще ти даде информация, която можеш да използваш при следващото си добавяне.

В редиците на DMOZ е имало и доста тъмни страни. Очевидно, безскрупулни редактори са преминавали все повече и повече в тъмната страна, използвайки особено хитри техники, за да провалят конкурентите си, които фигурират в списъка.
Някои редактори, контролиращи реални категории за имоти в DMOZ, редактирали заглавията и описанията по възможно най-лошия начин, що се отнася до маркетинг, и тъй като бизнесът с недвижими имоти бил сектор, в който Google използвал OPD данни в по-голяма степен , този мръсен номер оказвал реален ефект върху клиентите на конкурентите в сектора. Ако посетиш някои от категориите, лесно можеш да забележиш многобрйните слаби описания. Изглежда, че практиката е широкорапространена…

В безмилостния свят на SEO, DMOZ данните са изключително лесни за манипулиране. Специално този номер е трудно да бъде забелязан, ако се прави добре – едно от условията за регистриране в директорията е да няма рекламен текст, от сорта „ние сме най-добрите“, така че семплите и слаби описания, зададени от злоупотребяващ редактор, няма да направят впечатление на никого. От друга страна, ако един сайт измежду 100 е с по-гръмко описание, е все едно да търсиш игла в купа сено.

В заключение можем да кажем следното:

Не разчитай DMOZ да класира сайта ти по-добре в Google. Директорията вече няма такава тежест, каквато имаше преди, но не пречи да се пробваш за събмит. Хубавото е, че все още е безплатна, стара е, авторитетна, с висок ПР. Подаването на заявление е около 2 минути работа. Опитай, но няма смисъл да хабиш повече време. Регистрирай се, удряй хикса и повече не го мисли. Съветите, за да те одобрят, са ясни и прости – избягвай гръмки рекламни съобщения, избери ПРАВИЛНАТА категория и не подавай десетки заявки.

Автор: Мартин Илиев