Животът не е честен, а светът не е справедлив.Далеч съм от мисълта, че материалното богатство е най-важно в днешния свят.Има много други неща, които правят човек по-щастлив от парите.Но много хора се стремят към желаното богатство и обвиняват света, че те нямат това, което други имат.И все пак светът е справедлив понякога! Примери много.Винаги съм го казвал,българите не обичат успелите и не вярват, че те са постигнали всичко честно.На всеки бизнесмен се гледа подозрително, а при бизнесдамите тези подозрения се засилват.Първата ни асоциация за успял човек е , че той е постигнал своето материално положение чрез кражби и измами.
Не е задължително обаче успехът да бъде постигнат чрез тези методи.Ако винаги сте на мнение, че успелите са измамили, това е само един вид оправдание за пред себе си, самозаблуда.Но богатството идва при този, който не разпределя времето си между несъстоятелните обвинения и очакването на светлото бъдеще.
Кои са предприемачите? Има ли такива в България? И с какво са по различни?
Да има такива индивиди и в нашата страна.Те имат качества, които много други хора не притежават.Ако сте живели с такъв човек, или просто сте близки с такива хора, вие най-вероятно сте свидетели на безсънните им нощи и изпълнените им с напрежение дни.
Първото нещо, което отчетливо различава предприемачите е, че те нямат страх да бъдат различни.На тях не им пречи, че те не са в стадото от овце. Те се оптиват да изпъкнат и не ги интересува, че множеството не ги разбира и гледа на тях с присмех. Българският предприемач е точно обратното на типичния вечно мразещ българин. Той не се страхува да бъде пръв, да бъде сам. Нима преди години някой е вярвал, че ще даваме пари за вода за пиене, че ще пазаруваме през интернет без да напускаме дома, че ще имаме телевизори и телефони с touch screen? Не, трудно е било на хората, които още тогава са измислили и въвели тези неща, защото никой не им е вярвал. Те също са един вид предприемачи. Това са хора с различни идеи, много често тези идеи са революционни.
Предприемачът вижда в проблема решение.Той взима решения и поема отговорност, каквато повечето хора ги е страх да поемат.Повечето хора се страхуват от проблемите, притеснява ги бедността, липсата, затруднението. Предприемачът вижда най-доброто решение в ситуацията, много преди другите да са го видели. Има една интересна история за една фирма, която произвежда обувки. Фирмата постепенно се разраства и стигат до една интересна държава. В нея хората изобщо не носят обувки. Повечето виждат тук проблем и то голям, а предприемачът вижда плюса в ситуацията, за него това не е проблем, а решение.
Предприемачите са добри в общуването.Повечето хора имат т.нар. зона на конфорт т.е. си имат любими хора, приятели и семейство, с които не им е трудно да общуват.При тях възниква проблем, когато трябва да водят диалог с хора, които не са от техния тип, т.е. са или по-бързомислещи , или пък са прекалено флегматични. Предприемачите за разлика от повечето хора нямат пречки в общуването, те откриват общи теми на разговор с много различни от тях индивиди.Те умеят да говорят, умеят да увличат, имат собствена харизма.
Предприемачът не се страхува от риска. Той е готов да жертва много неща в името на успеха. Едно от най-важните неща, които жертва 1 предприемач, това е времето си.Да рискуваме, е противопоказно на нашата човешка природа. Затова и на повечето хора им е удобно и не им се рискува. Когато си стоим и нищо не предприемаме, няма какво да загубим, по-лесно е да стоиш на позиция/длъжност със сигурна заплата, където и да не свършиш никаква работа все пак на края на месеца ще си вземеш парите. При предприемачите е друго, да те рискуват, за да спечелят. Те рискуват много и работя здраво. От първия риск, когато са се решили да правят бизнес в България-държавата, която по никакъв начин не насърчава, а даже се опитва да унищожи всякакви наченки на бизнес мислене. Предприемачите преминават и през много други ежедневни проблеми, за да се стигне до личния риск-да си толкова зает, толкова изпълнен с мисли за бизнеса, толкова натоварен и емоционално ангажиран, че да нямаш време за семейство,приятелка и т.н….И да те работят. Понякога на всеки човек му се иска да бъде „бизнесмен“, под това хората разбират човек с много пари, коли, яхти, жени, прекрасен живот и т.н…Но те не знаят колко много труд и мисли са необходими , за да се постигне това…А ти готов ли си да платиш тази цена?
Има много истина в написаното. Предприемачите се отличават от останалите хора в държавата, с иновативното си мислене и реализирането на идеи. Надявам се все повече млади българи да тръгнат по пътя на собствения бизнес.. Икономиката ни се нуждае от тях.
Лошото е , че държавата не се нуждаее от мислещи млади хора. Или поне политиката и това показва. Затова и нямаме икономика и ако нещата продължават така, няма и да имаме. Освен разбира се сива икономика. Просто държавата не стимулира бизнеса имладите хора.
Уникална статия! Поздравления! Настина много ми хареса 😉