Ела на гости в моята градина!
Днес е топъл слънчев ден. Избягах от работа, за да мога да си полежа в градината и да се порадвам на ласката на слънцето. Сложила съм на плочките старо одеало. От онези, които продаваха по комунистическо време- розово, на огромни безформени цветя, малко мъхнато. Имам до мен запотена винена чаша с уиски-крем. Лежа по корем. Отворила съм книга, а до мен са разхвърляни бели листове, химикалка, крем за слънце. Вместо да чета се зазяпвам по пеперудите, които пърхат около розовия храст. Шумът от стъпките ти ме кара да се обърна към вратата. Зад теб идва малко по-силно звукът от радиото. Протяжните ноти на поредната ресторантска мелодия джаз се сменят от реклами. Поглеждам те през рамо. Бързо скривам надрасканите листа. Усмихвам се виновно. Не искам да видиш приказката, която съм написала, макар да умирам от желание да ти я покажа. Приклякаш до мен. Дупето ми стърчи в къси сини панталонки над равната повърхност на одеалото. От поклащането на краката то се вдига и спуска почти невидимо. Усмихвам ти се с всичките лунички по носа. Казваш „Ще изгориш“. Отвръщам ти с престорена безгрижност „Нека!“ Нарочно те дразня. Приятно ми е, че си загрижен, но не искам да знаеш…
Подавам ти крема за слънце. Движението ме кара да се понадигна. Малка част от голите ми гърди се показва изпод мен. Очите ти улавят извивките. Аз пък улавям блясъка в погледа. „А а а а ! Първо крема.“ Свиваш отегчено рамене. Захващаш се внимателно с моите рамене и врата. „Напрегната си. Отпусни се!“ „Не съм.“ „Си.“ „Винаги съм така.“ Отказваш се да спориш. Слизаш надолу по гръбнака. Усещам дланта ти хладна. Приятно е. Моят собствен, домашен масажист. „Имаш синка.“ Стигнал си до прасците. „Да беше само една…“ „Грозна е.“ „Абе и ти си като глобус по география, но не ти казвам нищо.“ Ръката ти застива. Май тонът ми е бил по-рязък, отколкото искам. Поглеждам те хитро. „Напоследък не си правил географски открития…“ Едвам се сдържам, за да не прихна при това безочливо предложение. Усмихвам се. Трябват ти секунди, за да решиш… Оставяш крема. Поглаждаш гърба ми. Веждите ми се вдигат въпросително, но не казвам нищо. Искам да разбера как ще продължиш. Взимаш чашата с уиски и изливаш малко на кожата ми. Смръщвам се от студеното. Облизваш сладката вадичка. С карамелено алкохолния и вкус се смесва мирисът на моята кожа и крем за слънце. Не обичаш сладки напитки, още по-малко вкус на крем. Настръхвам от допира ти. Обръщаш ме без усилие. Май си взел предложението ми на сериозно. Езикът ти обхожда картата на тялото ми. Хълмовете, долините, отвъд и наоколо… От някои твои открития ме е гъдел. Други ме карат да притаявам дъх с широко отворени очи. „Стига! Мой ред е.“ Не разбираш. Мислите ти са се разбъркали в опианение от допира до нежната кожа. Избутвам те. Боричкаме се, докато разбереш, че трябва да седиш мирен. Накрая изтягаш ръце. Котарак! Знаех си, че нямаш нищо против да те глезят. Възсядам те, но трябва да ми помогнеш със събличането. Останал гол, те оглеждам като ценител на произведение на изкуството. Примижавам доволно. „Баси нахалството!“ минава през главата ти. В мен се е събудило дяволчето, което е решило да те измъчи днес. Прехапвам устна. Ръцете ми тръгват бавно по теб. Търся дефектите в скулптурата. Музиката от радиото погалва слуха ми. Пристягам бедрата. Движат се само раменете ми. Картата пред очите ти оживява. Танцува примамливо. Приближава се до теб, отърква се, гали те, отдръпва се в извивка на дъга, връща се… Времето потича бавно като разтопен шоколад. Притискаш ме към себе си. Искаш съкровището за себе си, само за себе си. Търсиш устните ми жадно. Краткият спор на устните завършва с моя победа. Ухапах те, защото наруши правилата. Нали се разбрахме да стоиш мирно? Ред е на моя език да провери колко гъдел имаш и точно къде… Дъхът ми те пари. Настръхваш. Оооо! Има местенца, които ако докосна, замираш. Интересно… Изследвам те внимателно. Слушам дишането ти. То ми шепне точно какво ти харесва и какво просто ти е приятно, от кое те пари и не можеш да си поемеш дъх и от кое настръхваш. Ръмжиш като освободен от веригата звяр. Доволно, изискващо. Търсиш да уловиш погледа ми. Храниш се с голотата ми. И С К А Ш М Е…
…
„Слънчево зайче“ „Какво?“ Смея се. „Слънчево зайче пребяга пред очите ти.“ „Мда?“ Кимам доволно. „Къде хукна?“ „В банята…“ „Ама, стой де!“ „Ъъъъъм… Мисля, че последното ти изръмжаване събуди съседите…“ Гледам престорено отчаяно. Намигвам дяволито. Босите ми крака шляпат по каменните плочи. Зная, че ще ме последваш… Нали си на лов?
Източник
Tags: гости, градина, дупе, ела, еротичен, книга, масло, моя, на, пека, плажно, работа, разказ, след
юли 17th, 2011 at 3:58
Достоен за уважение флирт