W3vina.COM Free Wordpress Themes Joomla Templates Best Wordpress Themes Premium Wordpress Themes Top Best Wordpress Themes 2012

Живота е гаден нали?

Живота е гаден нали? Много пъти съм се събуждал с тази мисъл в главата. Имам бледи спомени,
но не и за нея…Минаха няколко години от промяната, каква промяна се питат може би много
от вас…Промяната наречена „пълноценен живот“…
Сигурен съм че много хора се събуждат с една мисъл в главата. „Защо тя не ме обича?“…Хмм,
защо ли? Нека започна от начало…

Празният ми поглед обгръщаше улицата…Приведен си вървя запалил цигара и расъждавам на ум
къде по дяволите греша…Минавам няколко крачки и виждам просяк, пускам 50 стотинки в шепа-
та му и продължавам умислен. Мислих за нея… Какво лице има тя и как исках да го докосвам,
какви очи, исках да ги гледам, но уви те мен не … Никога не бях предполагал че
„добрите момчета“ стават приятели на жените, а мъжкарите, колкото и да бъдат отричани
обират всичко. Тя беше на пиадестал за мен, тя ми беше всичко… А така нареченият ми
опонент, беше типичен мъжкар, самохвалко, с голямо самочувствие. Стигам да училището си…


– Здравей /Моето име/…

– Здравей../Нейното име/. Как си? Какво правиш?- Нищо просто си стоя…

В същото време се появява съперникът за сърцето на моята любима. С преповдигнат глас
и усмивка по лицето казва:

– Как сте банда…Върви ли партито..

Тя видимо възхитена от неговото присъствие казва:

– Хей, здравей..Къде се губиш последно време..

Последва разгорещен разговор между двамата с много усмивки и енергия, а аз бях просто там
като статист… Видимо не успявах да се сдържа и леко се опитвах да се намеся в разговора,
но бях игнориран… Окей той реши да заминава, тръгна и тя се обърна към мен…– Какъв е грубиан само…

Светна ми, казах си „йес“ най-сетне тя е видяла това което виждам аз. Почуствах се страхотно
бях на осмото небе, казах си щом не е с него, значи ще е с мен… Така цял ден…

Карахме час по литература и госпожата изиска от нас да напишем как се виждаме след 5 години
и какво искаме след 5 години…Писахме цял час, накрая госпожата ни заръча които иска може
да го предаде или да го прави каквото иска…/Госпожата ми беше Йога, много ексцентрична
жена/. Погледнах как моята любов хвърли листа в кофата…Останах „уж“ да предам работата си
на госпожата и всички когато се изнесоха в междучасие бръкнах в кофата за боклук и взех
листа.Към края на училищните занятиа тя покани целият клас в тях на купон. За моя огромна
радост и аз бях сред призваните да посетят домът и… Каква радост…Идва вечерта, ето ме пред тях, чукам на врата тя ми отваря усмихната, подаде ми ръка
здрависахме се, ръцете и бяха сякаш от коприна… Влизам вътре и гледам как класът ми се
забавлява, седнах до „по-човечните“ тогава така ги наричах, защото само те общуваха с мен.
Налях си бира леко разтреперен, но слава богу не разлях какво облекчение седнах приведен
на стола и просто гледах, гледах, гледах…Минаха няколко час половината се бяха разотивали, останахме около 10 човека. Тогава тя
дойде при мен и ме хвана за ръката без да пита, грабна ме към импровизирания дансинг и
започнахме да танцуваме. В корема ми се образува „пеперуда“, в страхът си я прегърнах
и притиснах към мен, тя направи някаква въздишка и остави нещатата така. Нещо странно
ми направи впечетление, че другите се подхилвкаха, стана ми още претеснено и просто
реших да изляза… На излизане чух името си и след това смях… Седнах на стълбите и
погледах малко звездите, страхотни са… Постоях още 5 минути и влязох пак. Казах си това е
ще и призная какво чувствам и ще се надявам тя да ми отвърне, все пак ме покани на танц.
Явно изпитва нещо към мен. Настроенито ми се приповдигна изведнъж. С трепереща стъпка се
запътих към коридора, срещнах съученичка и я попитах къде е „ТЯ“. Тя ми отговори мисля че
отиде в стаята си… „Перфектно сега е сама, ще мога най-сетне да призная, какво чувствам
и „слънцето ще свети само за мен.Продължих беше адската тишина, не мислих нищо, просто
треперих, докосна бравата на врата и леко я отворих… Тогава светът ми се преобърна…
Видях ТЯ И ТОЙ сграбчили се един друг и се целуват. Не може да се опише погледът ми
нито мислите ми, нито чувствата ми…Просто продължавах да треперя… Изтичах към входната
врата, със сълзи на очи… Всичко беше загубено, защо добрите момчета винаги са наранени?
Не знаех отговора на тези въпроси, но знаех че тази нощ ще обърне живота ми на 360*…
Последното нещо което си спомням е как сутринта си отварям очите и в главата ми се върти
мисълта: Живота е гаден нали?Мисля че минаха пет години от както се случи това.Търсех едни документи в шкафа ми и намерих
въпросният лист, присетих се за случката, не ме трогна особено, но отворих листа…
Когато погледнах прочетеното отначало се разсмях, в него под пета точка пишеше:5.ИСКАМ ИСТИНСКИ МЪЖ.

Вече бях забравил, мина месец и ми се обажда един от „по-човечните“ е какво да се лъжем
по-човечните бяха убитаци и зубари…ХАХА ! Ще има сбирка на класа еди в кой си…
Отначало отказах поканата, но си казах, защо не ? Нека бъде интересно, не съм същия…

Ето ме, мамин убавец наконтен с черна ризка леко разкопчана… Отивам на уреченото място
Интересно е защото подържах само с един връзка, а другите не бях ги виждал и това ни беше
първата сбирка от 5 години насам…Окей отнесох се извинете ме Wink

Като запален фен на Калифорникейшън използвам и лафовете на Ханк от време на време…
Този път дори не чуках направо си влязох. Влизам усмихнат с висок стейт. Другите някак си
ме приеха много добре и бяха един вид радостни да ме видят. Запътвам се към един от как да
го нарека „не формалните лидери“ на бившият ми клас и леко приведен към него казвам

– Тъпака пита какво ?

Погледна ме миловидно, не ми стана жал, просто знаех че ще отговори с правилната реплика
бях приведен с отворен език на тялото обърнат изцяло към него. Това субкомуникираше че питам
точно него.

– Какво?

Воала, лафа мина, минаха 4-5 секудни докато онея схванат, воала и смехът последва, брех
имах чувството че Барак Обама е на партито, толкова се радваха да ме видят, само след един
лаф? Тц не мисля, оставих бившето лидерче в калта и отидох седнах на масата. Изкомандвах
да ми донесът биричка, охх…Каква е хубава, страхотна е има ледена красота… Бирата имам
предвид ! Колко хубаво бях се настанил точно до „опонента“ ми… Стиснах го по вратът и му
и му казах усмихнат:

– Ееее, хубави времена бяха…

Той горкия взе да се обеснява видимо притеснен, леко некординирани движения… Както и да е
игнорирах го цяла вечер.

Идва ТЯ..ХАХАХ! Какво правите, изцяло игнор върху нея цяла вечер, просто я поздравих и я
оставих да ме зяпа и да се наслъждава на моите истории, които вярвайте бяха „звездни“, дадох
им нова доза емоции и си ги зарязох по средата на вечерта получих обаждане за друг купон.
Станах и най-нагло им казах че заминавам, умолявахаме да остана…/Леле ако беше в ранните
години съм сигурен че щяха да бъдат радостни че си тръгва..NEVER MIND/…Зарязох бастуните
и отидох където трябваше.

След 3 дни получих предложение за нов абонат в скайп, ей така по случайност с нейното име…А
може би е тя?…Добре дошли в моя свят…!

Историята не е моя,но моята е почти същата…


1 коментар за “Живота е гаден нали?”

  1. Napster каза:

    ехее свалих две проститутки така :D

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *