W3vina.COM Free Wordpress Themes Joomla Templates Best Wordpress Themes Premium Wordpress Themes Top Best Wordpress Themes 2012

Срещнах я на гробищата…

Пиша ви за да ви разкажа поредната романтична история, но мястото където се случи не е от най-романтичните въпреки, че там растат най красивите цветя.

Нека да започнем от начало. Всичко се случи когато почина вуйчо ми. Стоях пред гроба му и гледах как роднините ми плачеха, а аз се върнах назад в мислите си. Спомних си как той ми казваше `Радвай се на живота, опитай от жените`, а аз само четях.

Мислех си, че той ще ме гледа от небето докато лежим с някое момиче на красива поляна и ще си казва: `Изживей си живота както аз го направих` . Излязох от мислите си и сякаш не бях тъжен… Усетих вуйчо си под формата на вятър и се обърнах да видя от къде идва вятърът. А той идваше от друго погребение. Бяха се събрали пред гроба и пускаха цветя. В този момент дойде ред и на жена, която аз приех като ангел. Едва ли съм виждал по красива гледка от момичето което беше там. В този момент от окото и се отрони сълза която падна на цветята, който държеше като роса. Тогава забравих за цялата церемония. Знаех, че вуйчо ми беше около мен и ме насърчаваше, а най-красивото момиче беше пред мен. Изчаках да хвърли цветята със сълзите по тях. Видях как се отдалечи разстроена и стигна до изхода на гробищата от където гледаше. В този момент тръгнах към нея. Не можех да отделя поглед от нея докато не стигнах до нея и погледнах към погребенията. Тогава и казах: `Благодаря ти!` и погледнах към нея. Тя попита: `Но защо?` докато пое с устни сълзата, плъзнала се по красивото и лице. Аз отвърнах: `Защото те има и защото не съм вярвал, че ще усетя такива чисти и силни чувства, породени от една жена! Тук сред вечната тъга.`. Тогава тя отвърна `Прегърни ме, чувствам се много слаба!`. Погледнах я учуден след това я прегърнах. Усетих цялата топлина, а вятъра пратен от вуйчо ми се засили и в един момент утихна. След това развалихме прегръдката и се погледнахме с насълзени очи. Тогава тя каза: `Сега и ти плачеш.`, а аз отвърнах: `Защото разбрах, че вуйчо ми, които почина винаги ще е в душата ми, а освен това и ангела на неговото погребение същото ще остане в сърцето ми`. Тогава тя погледна на долу, а аз казах `Нека да си тръгна, защото това което усещам тук в гробищата не е тъга, а щастие, че те срещнах,а това не е нормално за такова място`.
След 40 дни седях пак на изхода на гробищата, гледах церемониите и си мислих за нея. Тогава чух глас зад мен: `Хей страннико, ако имаш това усещане за мен нека се поразходим и поговорим`. Така ангела на погребението на вуйчо ми стана моя жена родиха ни се деца. И всяка година отиваме на гробищата за да почетем мъртвите и за да почетем мястото където освен смърт се роди и една невероятна любов.
http://www.razkazite.com/?p=82

3 коментара за “Срещнах я на гробищата…”

  1. lilia каза:

    Понякога най-неочакваното се оказва най-истинското

  2. Renny Tachewaa каза:

    В този текст има много фантазия.. Наистина може да има нещо такова, но в този тексъ думите са доста пресилени както в един момент от текста .. „Тук сред вечната тъга.`. Тогава тя отвърна `Прегърни ме, чувствам се много слаба!`. Погледнах я учуден след това я прегърнах. Усетих цялата топлина, а вятъра пратен от вуйчо ми се засили и в един момент утихна. “ Това си я чиста фастамагория! Иначе текста е доста нежен и като цяло може да те осипе тъга като го четеш, но реално погледнато това е един не иживян, но мечтан миг! :) Поздравления за текст .. :)

  3. Мария каза:

    Този разказ ми хареса. Хареса ми, защото в него е заложена идеята, че няма определено място, за да срещнеш любовта. Можеш да я видиш в полъха на вятъра, който му е подсказал с появата си. Хубав разказ. Не съм чела нищо друго от този автор, но го поздравявам. Бих му препоръчала да изчисти повторенията и ще стане още по-добър. Поздравления!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *